Доналд Тръмп заговори за мащабно споразумение с Русия, което според него ще надхвърли рамките на войната в Украйна и би могло да обхване цяла Европа. Американският президент направи изявлението след среща в Белия дом със специалния пратеник на Владимир Путин Кирил Дмитриев снощи.
Пред журналисти във Вашингтон Тръмп заяви, че уреждането на конфликта между Русия и Украйна е близо. Той обаче не разкри подробности от разговора си с руския представител, нито посочи конкретните условия на бъдещата договореност.
„Това ще бъде голямо споразумение и то ще включва повече от Украйна“, заяви президентът на САЩ. По думите му договореността би могла да обхване дори цяла Европа.
Изявлението поставя нов акцент върху дипломатическите усилия на Вашингтон. Досега основните спорове в преговорите бяха свързани с украинските територии, гаранциите за сигурност на Киев и условията за прекратяване на бойните действия. Сега Тръмп говори за по-широка договореност, но не уточнява кои европейски държави и какви въпроси ще бъдат включени в нея.
Срещата с Кирил Дмитриев се е състояла по време на посещение на руския представител в Белия дом. Той е участвал в събитие, организирано от първата дама Мелания Тръмп, заедно с представители на Украйна.
Инициативата е свързана с посредническите усилия на Мелания Тръмп, благодарение на които беше договорено краткосрочно примирие за евакуация на цивилни от окупирания украински град Олешки.
Любопитното е, че американският президент е разговарял лично с пратеника на Путин, но не и с украинските представители, които също са били във Вашингтон.
„Не съм се срещал с украинската делегация“, потвърди Тръмп пред журналистите.
Не е ясно дали по време на разговора с Дмитриев са обсъждани конкретни териториални отстъпки, санкции срещу Москва или бъдещи гаранции за сигурността на Украйна.
Дипломатическата активност продължава. Според Ройтерс американска делегация трябва да посредничи на разговори между представители на Русия и Украйна в Абу Даби на 10 и 11 ноември.
През септември Флагман.бг подробно проследи друга дипломатическа мисия, при която американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър разговаряха повече от три часа с Владимир Путин в Москва. Тогава преговорите приключиха без обявено споразумение, а основното препятствие останаха руските териториални претенции.
Сред обсъжданите от Вашингтон идеи през последните месеци е и възстановяването на част от енергийните отношения между Русия и Европа като икономически стимул за постигане на мир.
Флагман.бг вече съобщи за американско предложение, свързано с възобновяване на доставките на руски природен газ за Европа. Идеята срещна възражения заради европейската политика за намаляване на енергийната зависимост от Москва.
Междувременно политическата ситуация във Вашингтон също се промени. След междинните избори демократите си осигуриха мнозинство и в двете камари на Конгреса. Новият състав ще встъпи в длъжност през януари 2027 г., когато парламентарният контрол върху външнополитическите решения на администрацията ще се засили.
Изявлението на Тръмп идва на този фон и поражда въпроса доколко бъдещото споразумение ще отчете позициите на Украйна и европейските съюзници. Засега американският президент изразява увереност в предстоящ пробив, но не представя договорен документ или съгласувана мирна рамка.
Следващите разговори в Абу Даби ще покажат дали оптимизмът на Белия дом е подкрепен от конкретно сближаване на позициите между Москва и Киев.
Думите на американския президент, че бъдещото споразумение ще включва повече от Украйна, а може би дори цяла Европа, пораждат далеч по-тревожен въпрос. Дали зад обещанието за „голяма сделка“ не се крие готовност Вашингтон и Москва да договарят нови сфери на влияние за сметка на европейските държави? Подобен сценарий би напомнил за решенията на Великите сили на Ялтенската конференция през февруари 1945 г., когато се определят основите на следвоенния ред в Европа.
Още през януари тази година българският президент Росен Плевнелиев (2012–2017 г.) предупреди именно за такава опасност. Той изрази притеснение, че Доналд Тръмп възприема международните отношения като договаряне между Великите сили и че при евентуално разпределяне на сфери на влияние по-малките държави рискуват да останат без глас при вземането на решенията.
Плевнелиев припомни за Ялта и съдбата на България след Втората световна война. Тогава той защити участието на страната ни в създадения по инициатива на Тръмп Съвет за мир с аргумента, че България трябва да бъде „на масата, а не в менюто“. Според бившия държавен глава прякото участие в международните разговори е начин страната ни да защитава интересите си, вместо други да решават бъдещето ѝ.
Предстоящите преговори между Русия, Украйна и САЩ на 10 и 11 ноември в Абу Даби ще бъдат първата възможност да се разбере дали Тръмп има предвид единствено по-широки гаранции за европейската сигурност, или иска да договори ново разпределение на влиянието между Вашингтон и Москва. Засега няма потвърдени данни за план за преначертаване на европейски граници, но отказът на президента да разкрие обсъжданото с пратеника на Путин Кирил Дмитриев оставя този въпрос открит.