Големите търговски вериги въстанаха срещу Комисията за защита на потребителите – заради „безотговорно институционално поведение, манипулативно тълкуване на икономически и статистически данни и търсене на медийни сензации“. Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява хипермаркетите, излезе с остра позиция, в която настоява за спешна среща с премиера и ресорните министри за обсъждане на „съвместни действия за гарантиране на спокойствието, предвидимостта и продоволствената сигурност в страната“.
Откакто пое поста председател на КЗП, Мая Манолова, бивш омбудсман и бивш соцдепутат, неспирно напада търговските вериги, че продават храни с огромни надценки и ограбват бедните българи.
В началото на октомври Манолова обяви мащабни проверки по магазините за надути цени. Тя се закани да наказва с тежки санкции всяка търговска верига, която не може да докаже, че има обективни причини за поскъпването. Председателката се зарече да направи и „табло на срама“ – с което да оказва „репутационен натиск“, тоест да излага търговците, които продават на „несправедливи“ цени.
В началото на тази седмица Мая Манолова обвини големите търговски вериги, че товарят цените на храните с безумни надценки, водещи до 141% оскъпяване при кравето масло, 133% при сиренето, 127% при доматите и т.н. И направи извода, че цените на храните у нас отдавна са надхвърлили „социалната поносимост“. Освен това се закани, че ще поиска повече правомощия, за да раздава глоби за несправедливи цени. Което явно е причината търговските вериги да поискат спешна среща с правителството.
От Сдружението за модерна търговия твърдят, че КЗП „тълкува“ невярно данни и подвежда потребителите, като не прави разлика между марж, надценка, ценови индекс и печалба.
Цитираните 140% не са надценка
В случая става дума за индекс на Евростат, който показва какво е ценовото ниво на даден продукт спрямо средното за ЕС. Така даденият от Манолова пример за 140% „надценка“ всъщност означава , че в България маслото е с 40% по-скъпо от средното за ЕС (като база то е 100%). В същото време средните цени на хляба и зърнените изделия у нас са по-ниски – те са 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месото е с 28.5% по-евтино; рибата – 12.9%.
КЗП обяви, че е открила високи надценки 40.2% при киселото мляко, 33.1% при кашкавала, 31.7% при бялото саламурено сирене. Само че търговска надценка и не е равнозначна на печалба. Тя включва начислен ДДС, транспорт, ток, заплати, загуби от бракувани стоки, обясняват от СМТ.
За периода 2021–2026 г. средната работна заплата у нас е скочила с 88.5%, цените на производител в хранителната промишленост са се вдигнали с 68.3%, транспортните услуги са поскъпнали с 47.3%. Сборният ефект е видим – поскъпване на храните на щанда. Финансовите отчети на търговските вериги показват, че нетната оперативна печалба в сектора е около 3%.
Още факт(ор)и:
В България ДДС върху храните е 20%. В Германия този данък е 7%, във Франция е 5.5%, а в Полша и Испания за базисни храни е между 0% и 5%. Високият ДДС у нас вдига крайната цена на рафта.
Недостиг на суровини. България произвежда едва 10% от кравето масло, от което се нуждае. Останалите 90% са внос – купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране.
Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местно производство, не е желание за замяна на българското производство.
По данни на МЗХ вносът покрива между 60% и 70% от потреблението на мляко и млечни продукти, до 90% от кравето масло, 40–70% от плодовете и зеленчуците, над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо. Причините са известни: ниска производителност, ниска добавена стойност от единица площ, разпад на системата за напояване, изтичане на субсидии към фиктивни стопанства и към експортно ориентирани направления; липса на коопериране при малките производители.