Десетки изявени български учени и общественици излязоха с протестно писмо по повод извършената между Гърция и България размяна на останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство, срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
Според учените се налага „спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази „сделка“.
В писмото си те заявяват, че размяната е неоснователна от международноправна и вътрешноправна гледна точка. Тя представлява сериозно нарушение на българското законодателство.
Освен това учените посочват фактологически непоследователности и доказани грешки при идентификацията на предоставените на гърците артефакти.
Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, до министри, Светия синод на Българската православна църква и до българската академична общност.
Заради сериозната и задълбочена научна аргументация на подписалите го учени и общественици, Рикошет публикува целия текст на писмото.
На 3 октомври 2026 г. в Музея на византийската култура в Солун се състоя официална церемония с домакинството на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и в присъствието на българския премиер Румен Радев. На нея министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони подписаха приемо-предавателни протоколи за предаване на България на останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство. Същия ден костите бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата Св. София.
Българското общество се прекланя пред историческия спомен за цар Самуил и неговия принос за съхранението на българската идентичност.
В първоначалните съобщения обаче актът бе представен като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие бе разкрито, че се извършва размяна срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
В публичното пространство се появиха противоречиви твърдения от официални лица, че това „не са наши неща“ или че предаването е „временно“. Същевременно, гръцката страна официално обяви, че след изложба от 5 октомври до 5 ноември реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ (Косиница) и „Св. Йоан Предтеча“. Това налага спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази „сделка“.
МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА И ВЪТРЕШНОПРАВНА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА РАЗМЯНАТА
1. Нарушаване на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ от 1927 г.
Предадените от НИМ артефакти са предмет на финансово-имуществени уреждания между България и Гърция след Първата световна война по силата на двустранния договор „Моллов-Кафандарис“ от 1927 г. С едностранното разпореждане с тези предмети, извършено на 3 октомври 2026 г., се нарушават клаузите на ратифицирания международен договор, по който България е страна.
2. Изтекли преклузивни срокове по Парижкия мирен договор от 1947 г.
Всички претенции за реституция на имущества, изнесени по време на световните войни, са детайлно уредени в Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. (влязъл в сила на 15 септември 1947 г.).
Съгласно чл. 22, параграф 7 от Договора, исканията за реституция на предмети с художествена, историческа или археологическа стойност се представят пред българското правителство в строг 6-месечен срок от влизането на договора в сила.
Всички непредявени или уредени в този срок претенции са правно погасени по силата на класическото международно право.
Чрез тази размяна, нарушаваща международен договор, се създава прецедент за ревизия и на други такива.
3. Невъзвратност на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. (Lex retro non agit)
Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, няма обратно действие (Lex retro non agit) за събития, настъпили преди нейното приемане. Т. е. България не е задължена да „връща“ предмети, които са нейно национално културно наследство.
Известно ли е на Министъра на културата, подписал спогодбата с Министъра на културата на Северна Гърция, че член 4 от Конвенцията признава, че културни ценности, придобити в резултат на доброволна размяна или съхранявани със съгласието на компетентните власти, представляват легитимна част от националното културно наследство на държавата, на чиято територия се намират. По силата на този член предоставените предмети стават част от националното културно наследство на Гърция.
4. Статут на публична държавна собственост и нарушения на ЗОКЦ
Артефактите в НИМ и съответно ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към които гръцката страна и Вселенската патриаршия имат претенции, притежават статут на публична държавна собственост и принадлежат на българския народ. Тяхното изнасяне зад граница без спазване на процедурите по Закона за опазване на културните ценности (ЗОКЦ) – детайлно уреждащ временна експозиция, както се твърди в Меморандума – представлява сериозно нарушение на българското законодателство.
ФАКТОЛОГИЧЕСКИ НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ И ДОКАЗАНИ ГРЕШКИ ПРИ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ НА ГЪРЦИТЕ АРТЕФАКТИ
При избора на предметите за размяна са допуснати фрапантни грешки, показващи липса на предварителна консултация с изкуствоведска и архивна експертиза от наши специалисти, работили върху тези обекти. Например:
Казусът с мощехранителницата на св. Матрона Константинополска
Сред предадените на Гърция артефакти фигурира мощехранителница на св. Матрона Константинополска (Инв. № НИМ 29116a и 29116b), състояща се от сребърен позлатен обков на глава от 1798 г. и осмоъгълна кутия от 1811 г.
Фатална грешка в произхода: Тази реликва изобщо не произхожда от манастирите „Косиница“ или „Св. Йоан Предтеча“ в Егейска Македония. Доц. Ралица Русева има няколко научни публикации за този предмет, които явно не са взети предвид.
Архивни доказателства: Фотография на мощехранителницата е публикувана в дневниците на проф. Богдан Филов от неговите експедиции, където изрично е отбелязано, че тя произхожда от църквата „Св. Климент“ в гр. Охрид.
Протоколи от разпечатването: Запазени са чернови от официалния протокол, съставен при разпечатването на осемте сандъка, изпратени в Народния музей от 9-та и 10-та дивизия на българската армия. Протоколът е подписан от директора д-р Иван Велков, уредника на Нумизматичния отдел Теодор Герасимов и уредника на Средновековния отдел Вера Иванова-Мавродинова. Под № 8 в протокола е вписана именно тази мощехранителница, намирала се в сандък № 5, надписан с произход Охрид.
Предаването на предмет от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки последствия.
ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, СПАСИТЕЛНИТЕ МИСИИ И ЗАГРАБЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦЕННОСТИ
1. Спасителният характер на мисиите (1912–1918 г.)
Донесените по време на Първата световна война в София реликви и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени натоварени от българското правителство с тази мисия като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Иван Снегаров и др.
2. Заграбените от Гърция български съкровища
Българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцките войски, административни власти и гръцките духовници, както от военно окупирания Мелник, така и от Бачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица други селища в Южна България. Тези безценни произведения се намират в гръцки музеи и църкви и никога не са били поставяни като тема за реципрочно връщане.
3. Ролята на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет
От 14 май 1986 г. с решение на Академичен съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е създаден Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. В него се съхраняват над 460 гръцки, 120 славянски и 200 ориенталски ръкописа, като в резултат на установени в продължение на десетилетия контакти със специалисти от цял свят и български учени те са достояние от 1986 г. на научната общност. Микрофилмово копие се съхранява повече от две десетилетия в Солунския университет. Към тях многократно са изявявани искания от страна на Гръцкото правителство с Вселенската патриаршия. Те ще бъдат ли обект на следваща сделка?
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ, „КУТИЯТА НА ПАНДОРА“ И ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕСПА
1. Отваряне на неконтролируеми претенции
В гръцките медии официално се говори за връщане на над 1000 допълнителни артефакта и ръкописи, като размяната от 3 октомври се определя само като първи етап. Такива претенции вече са заявени от Министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и от Вселенския патриарх Вартоломей. Очаква сe това да направят и институции в Република Северна Македония и Република Сърбия.
2. Засягане на символния корен на Самуиловата държава
Преспа и остров Свети Ахил са били царската резиденция, столица и духовно сърце на Самуиловата държава. Изваждането на останките от техния гроб и пренасянето им в София зачертава този исторически стожер.
НАШИТЕ КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ
Въз основа на гореизложените аргументи, настояваме държавните институции незабавно да предприемат следните действия:
Публикуване на състава на комисията: Да се обяви поименно съставът на комисията, определила кои предмети са разменени до тук и на какво основание, как са оценени и от кого е издадена заповедта за предаването им.
Предоставяне на пълния списък и протоколи: Да се публикува пълният списък на предадените 53 предмета, заедно с копията от износните протоколи от НИМ.
Огласяване на конфиденциалните клаузи: Да се публикуват всички клаузи от споразумението с Гърция и да се изясни правният статут на собственост върху предадените кости, представени като тленни останки на цар Самуил. Временно или постоянно ще пребивават в България?
Ясна позиция спрямо Вселенската патриаршия: Да се оповести официалната позиция на БПЦ и Българската държава при евентуални претенции за артефакти от страна на патриарх Вартоломей. Такива вече са заявени от страна на Вселенската патриаршия нееднократно.
Публикуване на лабораторните доклади: Да се публикуват в пълен текст заключенията от изследванията на костите, извършени в лабораториите в Гърция и в Бон, както и в пълен текст как е формулирано заданието към тези лаборатории, на сайтовете на НАИМ-БАН и Министерството на културата.
Задължително радиовъглеродно датиране (C-14): Да се извърши радиовъглероден анализ (C-14) на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на о-в Свети Ахил за категорично научно потвърждение на датировката.
Когато българското общество получи ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси, когато се публикуват независими експертизи (защото Гърция е страна в размяната и мнението на нейната лаборатория насочва към конфликт на интереси), ще можем да проведем истинския разговор за автентичните стойности в българската история. Дотогава – „Dubium sapientiae initium“ – съмнението ще продължава да бъде в основата на мъдростта.
Списък на подкрепилите писмото:
Акад. Иван Илчев – Софийски университет
Чл.-кор. проф. д-р Аксиния Джурова – БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. д.н. Емануел Мутафов – БАН (зам.-председател)
Чл.-кор. проф. д-р Иванка Гергова – БАН
Проф. д.ф.н. Вася Велинова – СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д.ф.н. Румяна Златанова – Университет Хайделберг, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д.ф.н. Анисава Милтенова – БАН
Проф. д.н. Ана Стойкова – Институт за литература – БАН
Проф. д-р Лора Тасева – БАН
Проф. д-р Мариета Георгиева – БАН
Проф. д-р Бисерка Пенкова – НХА
Проф. д-р Румен Бояджиев – СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д.ф.н. Мирена Славова – Софийски университет
Проф. д.н. Николай Аретов – Институт за литература – БАН
Проф. д-р Андрей Пантев – СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Андриана Нейкова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Мария Атанасова Йовчева – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Кръстьо Гергинов – бивш председател на Главно управление на архивите към Министерския съвет
проф. дин Лиляна Симеонова – БАН
Проф. д-р Надя Манолова-Николова – СУ
проф. д.ф.н. Георги Минчев, Университет в Лодз, Полша
Проф. д-р Славия Бърлиева – КМНЦ, БАН
Проф. д-р Иван Христов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Елисавета Мусакова – НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“
Проф. д-р Доротей Гетов – БАН
Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски – БАН
Проф. д.н. Цветелин Степанов – СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Омортаг Будевски – БАН
проф. д.н. Юлия Вълева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
проф. д-р Владимир Игнатовски – кинокритик
Проф. дин Сергей Игнатов – Нов български университет
проф. д-р Красимир Станчев – Трети Римски университет; Академия Амброзиана (Милано)
проф. д-р Велислав Минеков – НХА, бивш министър на културата
Проф. д-р. Росица Стоянова – ИИстИ, БАН
Проф. дин Рая Заимова -БАН
проф. д.н. Юра Константинова – ИБЦТ-БАН
Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова – БАН
проф. д-р Руска Станчева – Институт за български език – БАН
Евелина Келбечева – Почетен професор – АУБ
проф. д-р Малвина Русева – арх.
проф. д-р Сергей Торбатов – НАИМ-БАН
професор д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова – СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Венцислав Каравълчев – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Светозар Ангелов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Мая Петрова-Танева – Институт за литература, БАН
Доц. Константин Веселинов Танев – Юридически факултет, УНСС
Доц. д-р Анета Димитрова – СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Добриела Тодорова Котова – КМНЦ-БАН
Доц. д-р Симона Самуилова – ИИстИ-БАН
Доц. д-р Елена Узунова – НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“
Доц. Крум Бъчваров – Национален археологически институт с музей при БАН
доц. д- р Албена Миланова – Институт ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Ралица Русева – Институт за изследване на изкуствата при БАН
Доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова – БАН
Доц. д-р Алека Стрезова – НБУ
Доц. д-р Даниела Ангелова – Институт за изследване на населението и човека
Доц. д-р Николай Хрисимов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Доц. д-р Евгени Зашев – КМНЦ, БАН
Доц. д-р Катя Михайлова – БАН
Доц. д-р Златомира Герджикова – БАН
Доц. д-р Ива Досева – Институт за изследване на изкуствата, БАН
Доц. Иво Топалилов – ИБЦТ-БАН
Доц.д-р Ива Досева – ИИИзк, БАН
доц. д-р Цветанка Аврамова , Софийски университет „Св. Климент Охридски“
доц. Елена Костова – Институт за исторически изследвания – БАН
Доц. д-р Маргарита Куюмджиева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
доц. д-р Евелина Христова – Нов български университет
Доц. д-р Нина Вутова – НИМ до 2019 год.
Доц. Д-р Жюстин Томс – НБУ
Доц. д-р Людмила Миндова – Институт по балканистика с център по тракология, БАН
гл. ас. д-р Майя Захариева Институт за изследване на изкуствата – БАН
Доц. д-р Екатерина Дамянова – Софиски университет „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Марио Филипов – БАН
Гл. ас. д-р Йорданка Будевска – Медицински университет
Гл. ас. д-р Ирина Кузидова-Караджинова – Институт за литература към БАН
Гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова Банкова – Институт за литература – БАН
гл. ас. д-р Калина Минчева – СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Стоян Панайотов Иванов – Юридически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Димитър Александров Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“
гл. ас. д-р Дарина Бойкина – Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките
Гл. ас. д-р Симеон Хинковски – Музей на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ИЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“
гл. ас. д-р Мария Тотоманова-Панева – Софийски университет
Гл. ас. д-р Нели Василева Гешева
гл. ас. д-р Веселина Йончева – ИИИзк, БАН
Гл.ас. д-р Тереза Бачева – Гл.ас. д-р, Институт за изследване на изкуствата, БАН
Гл. ас. д-р Никифор Харалампиев – НХА
гл. ас. д-р Симеон Тончев – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас- д-р Цвета Кунева – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас. д-р Мария Колушева – Институт за изследване на изкуствата
гл. ас. д-р Валентина Кирилова – Медицински университет, Плевен
гл. асистент д-р Станислав Станев – Институт за изследване на изкуствата – БАН
гл. ас. д-р Димитър Пеев – СУ „Св. Климент Охридски“
Ас. д-р Ивета Косева – СУ „Св. Климент Охридски“
д-р Горан Т. Благоев – Доктор, Научен институт „Западни покрайнини“
Михаил Тачев – Изпълнителен директор на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“
Д-р Мартин Миланов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Д-р Явор Иванов – СУ „Св. Климент Охридски“
Михаил Раев – доктор по икономика, независим изследовател
д-р Анна Влаевска-Станчева – Рим, Италия
Д-р арх. Любенка Стоилова
Д-р Надежда Миладинова
Д-р Аделина Ангушева
Д-р Росен Милев и Светлана Лазарова – Асоциация Балканмедиа и Дом Вулфила
Д-р Петър Стоянов
Д-р Иван Петров – Институт по славистика, Виенски университет
Д-р Божин Дончев – ЦИАИ
д-р Неда Живкова
д-р Камелия Лилова
д-р Илиян Свиленов Коцев – Геологически институт „Страшимир Димитров“ – БАН
д-р Любава Конова – траколог
Zoya Katarova/Зоя Катърова – PhD, генна технология , Унгарска Академия на Науките
Прот. Козма Поповски – Директор на ЦИАИ
Инж. Снежана Панайотова
Д-р Антоанета Кънчева
Арх. Тодор Обрешков
Мария Полимирова – Софийски университет, изследовател R2
Емилия Волева – Централна библиотека, Българска академия на науките
Катерина Енева Раличкова – Учител по история и цивилизации в СУ за ХНИ „Константин Преславски“ – Варна
Белослава Въчковска – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Екатерина Тодорова – Институт за литература
Александър Кордов – Галерия „Кин-ко Арт“
Маргарита Андреевска-Пешева – изкуствовед
Багра Петкова – Библиотекар в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ (1992–2021 г.)
Калояна Райчева – студент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Катерина Ивайлова Михова – студент, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“
Славея Котова – докторант, Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Александър Ангелов Иванов – докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Ирен Ямами (Iren Yamami) – Textile speciqlist; restaurator
Цвятко Остоич – художник
Тоня Горанова – художник
Силвия Кавданска – редактор
Емил Янев – журналист
Гено Генев – печатар
Георги Маринов – скулптор
Красимира Асенова Маринова
Виктор Папазов – депутат
Борис Китанов – изкуствовед
Игор Марковски – журналист
Зелма Алмалех – журналист
Велизар Енчев – журналист
Катина Бончева
Светлана Костова – инженер
Цветелина Тошева
Цветанка Ковачева
Рослана Джонова
Камелия Трендафилова
Благой Стоянов
Йордан Корчев
Весилена
Ивелина Николова
Ирина Ботева
Анна Чанкова
Христо Атанасов Ламбов
Мариана Джонгарова
Михаил Недялков
Анна Сариева – студент, МУ – София
Валентин Първанов – СУ „Св. Климент Охридски“
Румен Кутев
Митко Киров
Димитър Иванов
Недялко Недялков
Лилиан Петков
Веселин Стаматов
Румяна Методиева Ченалова
Василианна Мерхеб – богослов
Бартош Руменов Борисов
Евгения Иванова
Георги Исаев – преводач
Василка Попова
Арман Айвазян
Крум Радонов – Инженер
Мария Ангелова Гергинчева – психолог
Самуил Бояджиев – СУ студент
Весела Палабуюкова – гражданин
Лилия Благоева
Теодора Иванова
Иванка Георгиева Дичева
Екатерина Николова
Светлана Дойчева Георгиева
Иван Люцканов
Антония Иванова
Румяна Дечева – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Димитър Арабаджиев – Зооинженер
Юлиан Тричков
Антония Жекова
Десислава Златева
Мария Райчева
Мими Илиева
Весела Вутева
Христина Кожухарова
Благовеста Костова
Райна Райкова
Любомира Аргирова
Добринка Петрова
Светла Тодорова
Кирил Бисеров
Павлина Сандева
Анна Христова
Емил Костадинов – Суверен
Александра Костова – студент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Веселина Йонкова – магистър Национална сигурност
Силвия Павлова MBA (OUBS) CMC DiplMngr (OUBS) Assoc CIPD Управляващ партньор
Бойка Станчева
Александра Пировска Мастер
Ангелина Василева д-р, СУ „Св. Климент Охридски“
Галина Митева
Мария Цанева – Инженер
Ваня Платонова
Иво Димитров – журналист и издател
Ганета Петрова
Миро Попов – Архитект
Деница Ганчева – Изкуствовед, иконописец
Галин Ганчев, Магистър, иконописец на свободна практика
Милка Георгиева Балабанска
Деница Ганчева – изкуствовед, иконописец
Любомир Бояджиев
Анжелина Михайлова – Студент, СУ „Св. Климент Охридски“
Теодор Василев
Борис Борисов – студент
Емилия Сидерова
Теодора Узунова
Ismail sakaliev
Линда Николова, Биолог-научен изследовател
Анна Вергиева – Институт за изследване на изкуствата-библиотекар
Димитър Симеонов Стефанов – студент, СУ „Св. Климент Охридски“
Ивайло Валериев Пеоелджийски
Илонка Джалева
Христо Колев – магистър по финанси
Петя Донева
Инж. д-р Стефан Захариев – Обществено активен
Светла Пенчева – Психолог в ОУ“Отец Паисий“ Русе
Галина Пиндикова – Дългогодишен служител в Държавна агенция „Архиви“
Мариела Стойкова – Изкуствовед – Национална галерия
Мария Сарафова – Учителка – средно образование.
Светла Добрикова
Васил Сивенов – IT специалист
Васил Сивенов
Галина Пиндикова – Дългогодишен директор в Държавна агенция „Архиви“
Светлана Българанова
Светла Цанкова
Гален Гавраилов
Габриела Кирезиева
Мария Сарафова
Мария Попова
Росица Недева – M.D.
прот. д-р Петър П. Симеонов – Доктор по богословие на Атинския Универитет
Тянко Тодоров Тодоров
Митко Димитров
Мая Анъова
Милица Ганева – Реставратор , Национална Галерия
Любомир Николай Николов – Исторически музей Самоков
Татяна Русева
Радостина Бакалова – личен асистент,висше образование
Георги Георгиев – Галерист
Цветозар Йотов – Регионален исторически музей – София
Александрина Йотова – бакалавър по археология и учител по история
Цанка Джумбешлиева
Ивайло Митев – Студент от СУ ,,Св. Климент Охридски“
Константин Господинов – Археолог (пенсионер)
Инж. д-р Стефан Захариев
Мариела Стойкова – изкуствовед
Иван Гугоманов
Светлодар Димитров
Евгени Лещански
Камен Рикев – Университет Мария Кюри-Склодовска в Люблин
Симона Стоянова – Архитект
Владимир Михайлов Милков – архитект
Росица Златанова-Милкова – архитект
арх. Владимир Михайлов Милков
Пенчо Михнев
Десислава Караджова
Ваня Караколева – Иванова – архитект
Владимир Стоев – Телевизионен и филмов оператор
Мариана Стоянова – Инженер
Волен Крумов
Цветелина Александрова
Недялко Костов Костов
Светломира Костова
Кристиан Спасов – СУ
Витан Влахов – магистър
Кремена Игнатова
Калин Нешев
Венелин Георгиев Бацов
Владимир Попов
Александър Каменов – инженер
Дочо Иванов – инженер-физик, н.с.2 степен „Квантова електроника и лазерна техника“
Красимира Йончева – Учител по история в средното училище
Елка Пенкова – траколог и музеен специалист
Даниела Атанасова
Валентин Атанасов
Иван Бояджиев – Инженер
Иван Трендафилов – инженер
Татяна Цветанова
Светла Тихова
Кети Фудулска – Национална галерия
Асен Петлов – Строителен инженер, хидро инженер
Николай Димитрачков
Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова – БАН