Илияна Йотова и Кирил Вълчев водят с 44,5%, следвани от Андрей Гюров и Георги Кандев с 26,1%, а една трета от заявилите избор все още могат да променят решението си
Само около 37% от избирателите се очаква да стигнат до урните на президентските избори на 25 октомври, а при подобна активност вторият тур изглежда неизбежен. Това показва най-новото проучване на „Алфа Рисърч“. Данните бяха представени от социолога Геновева Петрова в ефира на БНТ двадесет дни преди вота. Той е проведено в периода 24 септември и 1 октомври сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Реализирано е със собствени средства и е публикувано на сайта на агенцията. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Агенцията изчислява, че между 2,4 и 2,6 млн. души са готови да гласуват. Това е чувствително под необходимото участие на повече от половината избиратели, за да бъде избран президент още на първия тур.
Конституцията поставя две едновременни условия за победа от първия път – кандидатът трябва да получи повече от половината действителни гласове, а в изборите да са участвали повече от половината избиратели. При прогнозирана активност от 37% второто изискване няма да бъде изпълнено, ако нагласите се запазят до изборния ден. Геновева Петрова посочи, че липсата на желание за участие не се поражда толкова от самата кампания, колкото от оценката на гражданите за политическото предлагане. Според данните 42% от колебаещите се или решилите да не гласуват посочват разочарованието от всички политици, а между 25% и 26% не виждат кандидат, който да ги представлява.
В електоралната картина към началото на кампанията начело е двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев с 44,5% сред заявилите конкретен избор. Андрей Гюров и Георги Кандев получават 26,1%, а Костадин Костадинов и Петър Волгин са трети с 10,5%. Иван Христанов събира малко над 3%, Радостин Василев е с 2,5%, Евелин Михайлов с 2,2%, а Николай Ненчев с 1,9%. Нито една кандидатпрезидентска двойка не достига границата от 50% в настоящото проучване.Допълнителна несигурност внася фактът, че около една трета от хората, които вече са посочили предпочитан кандидат, не са напълно убедени в избора си. Според Петрова тази група би могла да размести подкрепата през оставащите седмици от кампанията. Именно затова резултатите към началото на октомври трябва да се четат като моментна снимка на нагласите, а не като прогноза за крайния резултат. Разликите между отделните кандидати остават значителни, но потенциалът за промяна на част от вота все още е налице.