Дългоочакваното включване на президента Румен Радев в политиката, което се коментира от година и половина, най-после се случи. Генералът скочи на терен в момент, когато правителство е в оставка. Натрупаното напрежение изригна в края на миналата година. Либералите от „Продължаваме промяната“ силно се надяваха да яхнат вълната на протестите. Партийният им лидер Асен Василев дори изстреля в публичното пространство, че се борят за 121 депутатски мандата. Когато сънят приключи, се разбра, че печелившите са други, а към днешна дата социолозите не дават повече от 40 мандата за ПП-ДБ.
В същото време формацията на Румен Радев може да спечели между 100 и 110 кресла в бъдещия парламент, ако дозира добре кампанията си, сочат първите сондажи на социолозите. Това на практика означава само едно – протестите вдигнаха на вълната си нов кандидат за властта, доколкото можем да определяме бившия президент като нов.
Според анализатори мнозина възприемат Радев като контрапункт на всичко досега заради дискурса му против досегашното управление, което изведе протестиращите на улицата. Нещо повече, в речта си на сбогуване с президентството новият партиен лидер, който идва от „Дондуков“2, на практика демонстрира пълно отрицание на всичко досегашно, което е част от политическата флора и фауна у нас. Без да назовава поименно лидери и партии, той ги раздели в три групи – корупционери, съглашатели и екстремисти.
Това са думи и знаци, които предвещават лесна победа на изборите, но трудно управление впоследствие. Дори хора от най-близкото обкръжение на досегашния държавен глава твърдят, че на него ще му бъде почти невъзможно да прави компромиси, каквито се налагат обикновено в политиката. Радев винаги се е водил от военния манталитет, според който всеки, който не го е подкрепил, е предател. Лавирането и разумните компромиси не влизали в неговата ценностната система. Неслучайно той се раздели с качествени хора от екипа си. Този специфичен негов подход вероятно ще създаде проблеми и при бъдещото му управление, което ще бъде невъзможно без маневри, сложни съюзи и вслушване в по-различните мнения по отделните политики.
Румен Радев е почти невъзможно да спечели достатъчна подкрепа, за да формира самостоятелно правителство, и ще се наложи да влезе в странни коалиции в следващия парламент. Нещо, което не е по вкуса му.
Най-логично е той да се съюзи с ПП-ДБ, които всъщност лансира в политиката, но впоследствие нарече „шарлатни“. Не само Радев, но и в огромна степен най-близките от екипа му не можели да простят предателството на Кирил Петков и Асен Василев, макар че и то може би е възможно да бъде преглътнато, защото няма вечни врагове, а вечни интереси. Голямата тежест на подобна сглобка е принадлежността на ПП-ДБ към световната соросоидна общност, което прави трудна задачата на Радев да е мост към сегашната власт в Щатите с подобен партньор в нашата страна.
Според една от екзотичните хипотези не е изключено Румен Радев да се коалира с МЕЧ, ако партията на Радостин Василев влезе в новото Народно събрание, защото именно президентският проект я застрашава от парламентарно представителство. Според сериозните анализатори МЕЧ обединява радикални личности, склонни към агресивно налагане на тезите си за преборване на корупцията, без да е ясно по какъв начин да стане това. И по-важното – тази борба с корупцията да не засяга наши хора. Смяната на едни политически лидери с други без смяна на системата, по която функционира властта, едва ли ще доведе до очакваната промяна. В този порядък за Радев МЕЧ не са надежден партньор, а по-скоро камък на врата, който би го потопил към дъното.
Съществува вероятност в следващия парламент досегашният президент да направи споразумение с БСП, която го издигна за президент. Доскоро това изглеждаше, че зависи от бъдещия председател, който ще бъде избран през февруари, но след като Атанас Зафиров приветства Радев и обяви слизането му на политическата сцена като добра новина, всякакви пречки за парламентарна коалиция изглеждат преодолени.
Потенциален съюзник на президента е и „Алианс за права и свободи“ (АПС), който получи третия мандат за съставяне на правителство от Радев. Шансовете на АПС да намери място в следващия парламент са илюзорни и затова по-скоро може да си търсят възможности за предизборно споразумение. Подаването на ръка към хората на Доган във всички случаи ще нагнети напрежение между Радев и националистическите формации, сред които най-важна е „Възраждане“. А заиграването с човека, който навремето цинично обяви, че разпределя порциите в държавата, на практика би било тълкувано не като борба с досегашния модел, а като политическа мимикрия.
Всичко това е мобилизирало мозъчния тръст зад Румен Радев внимателно да обмисля следващите ходове и да прецизира възможните партньори до най-малки детайли. Според хората от обкръжението на президента освен БСП засега не се очертава друг стратегически партньор в следващия парламент.
Последното е причината да се чуват гласове, че не трябва да се разрушават всички мостове с ГЕРБ и Бойко Борисов, колкото и да са паянтови в момента. Още повече че екипите на Радев и ГЕРБ вече са намерили допирни точки по отношение на реформата в правосъдната система, която може да бъде направена само при мнозинство от над 2/3 от депутатите, което е 160 гласа. Самият Борисов вече подаде ръка на новата формация с изявлението си, че вярва много повече на Радев, отколкото на ПП-ДБ. Някои от стратезите около досегашния президент обаче предупреждават, че който се е хванал в политиката с Бойко, не е видял добро бъдеще.
Четири малки партии са мостът към парламента
Формацията на досегашния държавен глава няма време да се регистрира за предстоящите избори
Дори да бъде създадена скоростно и буквално след няколко дена, бъдещата партия на Румен Радев няма никакви шансове да се регистрира за предстоящите избори. Само съдебната процедура ще трае няколко месеца и това прави невъзможно участието й в парламентарните избори. Затова от екипа на досегашния президент са решили да използват един трик, който ни е познат от миналото и който преди години бе използван от Симеон Сакскобургготски при първото му участие в избори за Народно събрание. Най-вероятно е Радев и неговите хора да стъпят на коалиция от малки партии, която да бъде използвана за участие в предсрочния вот.
Първата формация е „Алианс за права и свободи“ (АПС) на Ахмед Доган, на която Радев вече връчи третия мандат за съставяне на кабинет. Социолозите дават около 2% подкрепа за АПС и на практика това е единственият шанс нейни представители да намерят място в парламента. Участието на партията ще влее и част от етническия вот за Радев.
Втората формация е политическо движение „Социалдемократи“ с председател Елена Нонева. То е създадено от видния комсомолски функционер в годините на развития социализъм Николай Камов. Движение „Социалдемократи“ бе част от коалицията с ВОЛТ и „Средна европейска класа“, която играеше с „Продължаваме промяната“. На последните избори Елена Нонева бе в коалиция с БСП, но я напусна заради задкулисието.
Партията на Симеон Славчев МИР е третата формация, която е готова да участва в изграждането на моста за Румен Радев към следващия парламент, а регистрираната през 2014 година в Елин Пелин „Нова България“ е четвъртата партия от това каре. Нейният председател Петър Чаушев вече бил дал съгласието си за делото.
Филтър