Бойко Борисов, а не Делян Пеевски е силният човек във властта. Двамата са комбина и това донякъде замазва картината. От 2009 година насам изборите ги печели Борисов, не Пеевски.
Макар и да няма мнозинство, чуждите наблюдатели неизменно посочват Борисов като най-силния политик в България. Пеевски е далеч назад по доверие и рекордьор по недоверие сред българите , въпреки че успя да открадне и организира корпоративно-етническа партия.
От 2021 г. насам в медии и социални мрежи непрекъснато повтарят, че Борисов се връща на бял кон, ще се върне, и т. н. В медиите многократно е писано, че няма да се върне нито на бял, нито на зелен кон. Но той продължава да дърпа конците и е в основата на политическата криза.
Борисов изгуби монопола си върху властта през 2021 г. Остана с 60-тина депутати и в разпарчетосания парламент му трябват поне още две-три партии за коалиция. Докато имаше около 90 депутати, можеше сравнително лесно да привлече някой в коалиция или да си купи патерици. Но сега прави по-големи отстъпки, раздава министерства, и видимо е все по-нервен, че не може да управлява като преди. Напразно се надяваше след няколко поредни избори, че ще го подкрепят за премиер. Сега за пореден път се надява да има повече депутати и той да състави правителство.
На Борисов му останаха завладени институции и прокуратура. Което не е малко, за да дърпа конците. Затова политическата криза в България се казва Борисов. Пеевски е само придатък към него, не може да просъществува дълго без Борисов.
Какво предстои?
Борисов няма да изчезне изведнъж, да излезе в пенсия, да се скрие в Банкя. Той ще иска гаранции, че бъдещ главен прокурор няма да го разследва и изправи пред съд. Има за какво. Докато не получи такива гаранции (което е доказателство за корупция), или не се убеди, че има давност, ще остане лидер на ГЕРБ. И така ще тежи на собствената си партия. Социологически сондажи сочат, че избирателят има повече доверие в ГЕРБ, отколкото в Борисов. Всъщност цялата държава е заложник на Борисов.
Той все още е силен, не само заради купен и контролиран вот. Той е силният човек, защото е огледало на средния българин. Бай Ганьо в модерни времена. В него голям процент от нашенци виждат себе се – дебелашки шеги, „с баби да не спиш“, „аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме“, „крякате като мисирки“. Борисов е техният човек, той изказва мислите им.
Средния българин го оправдава – имал право да уреди с къща в Барселона метресата си с извънбрачно дете. Имал право да събере пачки в чекмедже – я колко години е премиер. Сега има отлив от негови привърженици, които си мислят, че се е накрал достатъчно, стига му толкова. И търсят отчаяно с кого да го заменят.
Той е огледало на широки групи хора
– нагаждачи, въжеиграчи, конюнктурна интелигенция, полуобразовани, откровени простаци и нахалници, каквито изобилстват в обществото. Също и на широк професионален профил – бивши ченгета, зависими чиновници, пожарникари, военни, представители на всякакви професии, които успяват да просперират с политическа протекция, като част от „ордата“ както нарече един коментатор партията на Борисов. Той направи от ГЕРБ партия държава, завзела като мафия местните власти и превърната в мрежа от крадци. На страната на Борисов са и носталгици по времето на Живков, когато „имаше ред“. А сега някакви в парламента му пречат да управлява.
Това е социалната база на Борисов – всеки трети българин иска твърда ръка, не ще демокрация. Вече го казват открито. Поне половината от тези против демокрацията, си искат Борисов. Други – Радев. Все военни им се въртят в главите. Всичко да е лесно и просто – един да заповядва, да наказва, да праща в затвора, да не ги пуска тия да приказват по медиите. Някои даже мечтаят, ако може Путин да дойде да ни освободи от тежкото европейско робство.
Образът на Борисов няма да изчезне дори той да се спомине. Неговите поддръжници ще си потърсят друг такъв.
Има шанс Борисов да се оттегли и партията му да оцелее с лидери като Желязков и Томислав Дончев. Но те не отговарят напълно на този идеал, който виждат в Борисов феновете му. А и Борисов няма да се оттегли, докато не се убеди, че няма да го съдят. Затова
ще си отиде по трудния начин като Тодор Живков
В прокуратурата се сменят поколенията, ще се появят непокорни, а някои простъпки на Борисов попадат в дълъг срок на давност по текстове от НК.
Затова засега ще се влачим в политическа криза, от която сякаш не се вижда изход. Висшият съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат. Трябва да изберат главен прокурор, а не могат. Парламентът трябва да избере членове на Висш съдебен съвет с квалифицирано мнозинство. Това няма как да стане дори с обикновено мнозинство. Борисов трябва да се спазари с 3-4 партии „ти на мене, аз на тебе“ – те да гласуват неговите хора във ВСС, той да гласува техните. Така е било досега и видяхме до какво е докарана съдебната система.
Борисов, както и неговият избор Сарафов са компрометирани. В нормална страна щяха да бъдат политически трупове и клиенти на правосъдието. У нас те са като зомбита в реалния живот.
„Изпират Борисов“, повтарят непрекъснато. Няма от какво – той не е обвинен, не е докаран до съд от прокурори. Над него има само присъди в социални мрежи и малкото независими медии. Той е чист като гъска, която се е отръскала от калта. Снимки компромати, афери, публични обвинения през медиите – нищо от това не го стряска. Неговите избиратели биха постъпили като него: „Мишо Бирата ми се обади сега пак… Изкарвай ги оттам“, „Ти си го избра!“, „Братиньо“, „Валентин Василиевич“, „с двеста”… Тези, които се припознават в Борисов, си го избират отново.