Заради прокуратурата не се постигна независимо разследване на корупцията, се казва в мотивите
Петима депутати от ГЕРБ са внесли днес проектозакон за закриване на Комисията за противодействие на корупцията, видя „Сега“ в деловодството на парламента. Комисията, която откакто съществува, произведе предимно скандали, се разформирова с промени в Закона за Сметната палата. Част от функциите ѝ отиват точно в Сметната палата (като регистърът на имуществото на хората на висши държавни длъжности и конфликта на интереси), а противодействието на корупцията се прехвърля на ГДБОП.
Служителите на КПК са уредени с работа в Сметната палата или с най-високи длъжности в ГДБОП.
Мотивите към законопроекта, събрани в 2 страници, припомнят, че със създаването си в края на 2023 г. КПК е получила всички правомощия за оперативно-издирвателна дейност, включително използване на специални разузнавателни средства, както и дейност по разкриване и разследване на корупционни престъпления.
Обаче съществуването на КПК не донесло добавена стойност с борбата с корупцията във висшите етажи на властта. Господар на разследването е прокуратурата. И затова както и да бъде създадена една структура за разследване и разкриване на престъпна дейност, то тя винаги е зависима във функционален план от прокуратурата, се казва в мотивите. „Затова не се и постигнаха целите, които се поставиха при създаването на КПК, а именно независимо разкриване на корупция по високите етажи“, обобщават вносителите и правят заключение, че комисията трябва да бъде закрита и да се върнем към „стари и доказано действащи механизми“.
Така, делата за корупция по високите етажи на властта се връща в ГДБОП и следствието.
В мотивите се казва още, че борбата с корупцията не е принципно различна от борбата срещу всяка форма на престъпно поведение и затова не бива да се извежда пред скоби и да се създават „специални“ структури със „специални“ правомощия и „специални“ служители. „Подобна практика създава в обществото впечатление за създаване на „специално“ отношение към този вид престъпления и техните извършители, но това впечатление не е в положителна посока, а тъкмо обратното. Обществото възприема този подход по-скоро като прикриващ и облагодетелстващ извършителите на тези деяния, а не като по-суров, по-ефективен или по-справедлив“, пишат депутатите.