Предложение, внесено между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2026 г., предлага „Българският спортен тотализатор“ да бъде даден на концесия за минимум 15 години. Поправките са на Костадин Ангелов (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) и Драгомир Стойнев (БСП). Текстовете прехвърлят процедурата и контрола върху Министерството на младежта и спорта – ведомство, оглавявано от Иван Пешев (БСП).
Това не е „реформа“, а класическа кражба в бяло: печеливш бизнес, при това монополист на пазара от 2020 г., ще бъде даден за дългосрочна експлоатация на частни или чуждестранни играчи, под предлога „ноу-хау“ и „пазарен опит“. Самото формулиране в мотивите подсказва скритата истина – търси се действаща в хазартната индустрия фирма, тоест даваме монопола на държавата в ръцете на частници.
Иронията е още по-груба, погледнат ли се финансовите резултати на дружеството: за 2024 г. приходите на БСТ са около 427 млн. лв., печалбата – над 20 млн. лв., като държавното предприятие превежда значими средства за спорт и култура. Изводът е един: това не е фалираща институция, а доходоносен държавен актив. И само болни или тежко корумпирани ще решат да продават „златна кокошка“.
Какво правят държавите в ЕС? Нека потърсим примерите, които вносителите обичат да изтъкват като „европейска практика“, но без да казват цялата истината. В редица европейски държави националните лотарии и тото-операторите са публична или обществена собственост: в Швеция Svenska Spel е държавно предприятие, което насочва печалбите към държавния бюджет; в Испания държавната SELAE (Loterías y Apuestas del Estado) е собственост на държавата и реализира милиарди приходи; във Финландия държавният Veikkaus управлява монополна система; в Португалия националната лотария е в ръцете на Santa Casa – публична институция с обществени функции.
Най-скандалното е, че предлаганите процедури позволяват концесията да се реализира само при един кандидат. Скоро ще узнаем кой е този фаворит. А сега да видим кой е главният играч в тази схема. Социалната БСП държи спортното министерство в кабинета. Нейният министър, който по закон трябва да защитава публичния интерес на спорта и на младите хора, е този, който ще организира процедурата по концесията, ще сключва договора и ще следи изпълнението му.
Какво следва и какво трябва да поиска обществото?
Първо, публично обсъждане, по време на което да се разбере кои компании са потенциални бенефициенти.
Второ, пълна оценка на ефектите върху приходите за спорта и разходите за контрол върху хазарта. Ако действително избраната частна фирма има „ноу-хау“ в хазарта, трябва да знаем защо държавата не може да инвестира в модернизация, а вместо това ще дава актив, който носи резултати.
Трето, нужен е прозрачен международен преглед на моделите в ЕС и гаранции, че избере ли се частен оператор, това ще стане с антикорупционни клаузи и с кратки срокове на концесията.
И пак за „социалната“ БСП – спортът не е място за съмнителни игри с финансов привкус. Ако искате да запазите честта си, започнете с отказ от този текст! Апропо, защо сред инициаторите за концесията не е управляващата партия Има такъв народ? И случайно ли само подкрепящата управлението ДПС-Ново начало е в тото-тройката?
Велизар Енчев