Представители на ГЕРБ се впуснаха организирано и под строй се втурнаха публично да защитават Рая Назарян, която стана обект на критики в социалните мрежи заради нейно изказване на английски в форум в Европейския парламент в Брюксел.
В 5-минутното си изказване Назарян на няколко пъти трудно произнасяше фразите.
Download video
Деница Сачева: „Не е въпросът в английския. Въпросът е в предразсъдъците. Те са тези, които вдигат този шум до небесата.
Когато една жена в политиката говори, винаги ще се намери някой, който да я прекъсне не по същество, а по формата. Не за идеите ѝ. Не за работата ѝ. А за акцента, за езика, за външния вид, за това дали е „достатъчно“ добра според нечии самозвани критерии.
Рая Назарян е човек, който работи усърдно, носи отговорност и поема рискове – за разлика от онези, които единствено пишат злобни коментари от безопасното разстояние на клавиатурата.
Това не е критика. Това е омраза, маскирана като култура.
И най-тъжното е, че често идва от хора, които претендират за възпитание, класа, морал и „елит“. Но когато човек с претенции за елит започне да практикува cancel culture (култура на отхвърляне), всъщност показва единствено собствената си несигурност и липса на стойност.
Жените в политиката отдавна плащат по-висока цена за всеки жест и за всяка дума.
So be it. This too shall pass. (Така да бъде. И това ще мине.)“.
Теменужка Петкова: „Не мога да повярвам, че злобата и омразата могат да достигнат такива висоти.
Рая, бъди горда с това, което правиш! Критиците с “перфектен” английски не могат да ти вземат нито професионализма, нито почтеността.“
Делян Добрев: „Завършил съм в щатите и съм живял там. Не виждам повод за драма с английския на Рая Назарян. Нещо повече, обзалагам се, че говори по-добре от 90% от депутатите. Пиша това за информация на всички хейтъри с курс по английски за начинаещи.“
Костадин Ангелов: „Познавам Рая Назарян от 10 години. Малко са политиците, които се подготвят изчерпателно и задълбочено по всяка тема и за всяка среща. Без изключение. Назарян е от тях. Изгледах цялото видео. Изгледаха го и мои приятели, които живеят в Лондон и Бостън и са преподаватели в университети там. Гледа го и учител по английски, мой познат. Заключението и на тримата: изявлението на Рая Назарян е правилно издържано от стилистична и граматическа гледна точка.
Да, Назарян говори с акцент. Също, както Еманюел Макрон и Доналд Туск. Също, както и още милиард и сто милиона души по света, за които английският не е майчин език (числото е от официални проучавания).
Отделете две минути и чуйте английския на Макрон и Туск. Видеото е в коментари под поста“.
Жечо Станков (министър на енергетиката): „Заради работата си като министър на енергетиката през последните 10 месеца на срещи в ЕС, преговори с ЕК и разговори с международни партньори говорих английски далеч по-често, отколкото български. Това е работният език в енергетиката – понякога по изключително сложни технически, регулаторни и пазарни теми.
По повод коментарите за английския на Рая Назарян – в нашата съвместна работа винаги сме се справяли отлично. Водили сме разговори с европейски институции и партньори по детайлни енергийни и юридически въпроси, без какъвто и да е проблем в комуникацията. Рая е подготвен, прецизен и изключително компетентен човек.
Това, което ме притеснява, не е акцентът, а язвителният тон, личните обиди и злобата, които се изливат за нещо толкова незначително. Още по-странно е, че подигравките често идват от хора, които иначе проповядват толерантност.“
Георги Георгиев (министър на правосъдието): „Заради работата си като министър на правосъдието в последните 10 месеца при пътувания, заседания на съвет на министрите от ЕС, преговори с ЕК и други партньори говорих на работните срещи на английски по-често, отколкото на български.. И сега за нивото на владеене на английски език на г-жа Рая Назарян – винаги сме се справяли рамо до рамо заедно с нея в работата ни, в която сме имали немалко срещи с международните ни партньори и сме комуникирали винаги с тях на работен език английски по сложни юридически теми без никакви проблеми – като екип, представляващ България по всяка важна реформа в правосъдието, особено по изпълнението на Плана за възстановяване.
Обаче ме притеснява язвителният тон, преминаващ в лични обиди и злобата, които сме способни да имаме един към друг за нещо подобно. А още по-странно е, че подигравките идват от хора, уж издигнали в култ именно толерантността. Някакъв странен български англофилски пуризъм, който не съм срещал дори като бях студент в Юридическия факултет на Кралския колеж в Лондон.“