Това е четвърти път, в който съд се произнася, че „и.ф.“ главният не е на поста от 21 юли т.г.
Със свое решение от вчера – 12 ноември, състав на Върховния касационен съд отново оставя без разглеждане искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.
Самото криминално дело по същество не е представлявало обществен интерес: някой си дилър М. Ц. И. се е признал за виновен за престъпление, свързано с разпространение и държане на наркотични вещества. Сключил е споразумение с прокуратурата, което е одобрено от СГС.
Сарафов иска възобновяване на делото и отмяна на определения от 2 юли т.г., с които съдът одобрява въпросното споразумение и прекратява производството. (Бел. ред. на Клуб Z: това е едно от изключителните правомощия на главния прокурор у нас – да поиска възобновяване на приключили дела. Така например Сотир Цацаров, докато всячески се опитваше да осуети освобождаването на австралиеца Джок Полфрийман, се възползва от това право – бел .ред.).
Интересно е, че искането до ВКС е внесено от заместник, който е упълномощен да представлява Сарафов, докато последният е в отпуск.
Какво пишат върховните съдии: че искането налага на първо място да се извърши преценка за допустимостта му.
„Подлежат на обсъждане следните обстоятелства: дали е насочено срещу съдебен акт, позволяващ проверка по реда на възобновяването; дали изхожда от субект, легитимиран да инициира производство за възобновяване; дали е подадено в срок. Само при положителен извод за наличие, при това в кумулативност, на посочените предпоставки, очертаващи допустимост на искането, то може да бъде разгледано по същество.“
Без изненада – пореден вече състав на съда намира, че не е налице едната предпоставка, а именно дали е легитимен органът, който го иска.
„Касационният състав намира, че по силата на законодателното решение… актуалният изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ не може да изпълнява функциите, за които е бил определен… след датата 21.07.2025 г.
Съдът е имал повод да отбележи, че обсъжданият законов текст има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения…
Изложените в мотивите съображения формират извод, че лицето, което към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените в нея шест месеца, т. е. след датата 21.07.2025 г., занапред не може да изпълнява тези функции.
Интересно е, че така в обхвата попада и зам.-главният прокурор, оправомощен от Сарафов.
„… Липсата на компетентност на и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт след посочената дата, което пък рефлектира върху действията на заместващия го орган, определяйки ги като невалидни.“
Това е забележителният 4-ти път, в който след законовите промени, които постановиха, че един човек не може да е и.ф. повече от 6 месеца (оттам идва датата – след 21 юли 2025 г.). На 2 октомври с две разпореждания – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и едно на председателя на Второ наказателно отделение, се отказва образуването на производства по депозирани именно такива искания от и. ф. главния – за възобновяване на наказателни дела.
Веднъж вече и състав на Апелативен съд – София постанови същото.
Прокурорската колегия на ВСС обаче не се впечатлява: тя дори не е излязла с решение по повода – законен и.ф. главен прокурор ли е Сарафов. Кадровиците, които традиционно гласуват анблок, само „обсъдиха“ въпроса и изразиха позиция: че законът не го включва в обхвата си, защото бил заварено положение.
Ето и целия текст на съобщението от върховната инстанция:
Съдебен състав на ВКС остави без разглеждане искане на главния прокурор за възобновяване на производството по наказателно дело поради липса на процесуална легитимация на органа, изготвил искането
С Решение № 485/12.11.2025 г. по наказателно дело № 764/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2617/2021 г. на Софийския градски съд (СГС) и прекратява производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Производството е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на дело на СГС и отмяна на определения от 02.07.2025 г. за одобряване на споразумение и за прекратяване на производството. С постигнатото споразумение М. Ц. И. се е признал за виновен за престъпление, свързано с разпространение и държане с цел разпространение на наркотични вещества.
Искането е с вх. № 1794/25.07.2025 г. на ГП и е изпратено от ВКП с писмо с вх. № 8121/28.07.2025 г. на СГС, където е постъпило на 29.07.2025 г. Подписано е от заместник на главния прокурор, упълномощен въз основа на заповед на и. ф. главен прокурор да го замества за времето от 07.07.2025 г. до 27.07.2025 г. включително. Върховните съдии посочват, че искането налага, на първо място, да се извърши преценка за допустимостта му. Подлежат на обсъждане следните обстоятелства: дали е насочено срещу съдебен акт, позволяващ проверка по реда на възобновяването; дали изхожда от субект, легитимиран да инициира производство за възобновяване; дали е подадено в срок. Само при положителен извод за наличие, при това в кумулативност, на посочените предпоставки, очертаващи допустимост на искането, то може да бъде разгледано по същество. При извършената проверка съдебният състав констатира липсата на една от тези предпоставки, като приема, че искането е процесуално недопустимо. Извод в тази насока формират приложените към него материали, които сочат на липса на процесуална легитимация на органа, който го е изготвил и комуникирал към съда.
Касационният състав намира, че по силата на законодателното решение, установено в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, актуалният изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение от 16.06.2023 г. на Прокурорската колегия на ВСС, след датата 21.07.2025 г. Съдът е имал повод да отбележи, че обсъжданият законов текст има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения. Изложените в мотивите съображения формират извод, че лицето, което към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените в нея шест месеца, т. е. след датата 21.07.2025 г., занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege. Този извод предпоставя и следващия: че поради прекратяване по силата на закона на правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор след датата 21.07.2025 г., подаденото от него след тази дата искане за възобновяване на наказателно дело не съставлява валидно сезиране на върховната касационна инстанция.
Този извод не търпи промяна по повод на това, че в конкретния случай искането е подадено от заместник на главния прокурор, който на основание заповед на и. ф. главен прокурор е замествал последния в периода от 07.07.2025 г. до 25.07.2025 г. Върховните съдии поясняват, че липсата на компетентност на и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г. компрометира възможността му да учредява валидно представителна власт след посочената дата, което пък рефлектира върху действията на заместващия го орган, определяйки ги като невалидни.