„Генералският мускул“ първо се показа, после се скри обратно в ръкава след корпулентно пляскане през ръцете
Какво се случи след изборите за общински съветници в Пазарджик?
Вариант 1 Бойко Борисов видя лошите резултати на ГЕРБ и добрите резултати на „ДПС – Ново начало“ и реши да покаже „генералския си мускул“ на Делян Пеевски. Но Делян Пеевски го плесна корпулентно през ръцете и Борисов прибра „генералския мускул“ обратно в ръкава.
Вариант 2 Бойко Борисов видя резултатите и се договори с Делян Пеевски да разиграят малка сценка. Tой да покаже „генералския мускул“ за пред своята партия и пред обществото, като е предварително ясно, че нищо особено няма да се преформатира във властта.
Част от тази сценка бяха и първоначалните претенции на Пеевски за министри, от които накрая той уж се отказа. Докато продължаваше с корпулентния си авторитет да раздава задачи на настоящите министри…
Имаше заявки за големи промени, но в крайна сметка се получи едно голямо нищо. Това е равносметката след Пазарджик.
Вариант 1 изглежда по-вероятното обяснение. Но и в двата случая е ясно, че Борисов или не може, или не иска – а вероятно и двете – да се отскубне от корпулентния скут на Пеевски.
Кой е лидерът и какви са щетите?
Борисов твърди, че лидира политическия процес след изборите в Пазарджик. Но обикновено когато някой сам за себе си говори, че лидира нещо, той по-скоро не лидира нищо.
Кой е лидерът се вижда без той сам да се посочва. Това, че Борисов сам се посочва, потвърждава впечатлението, че не той, а Друг – главното „Д“ не е печатна грешка – е лидерът.
Дори най-големите противници на Борисов не могат да отрекат, че доскоро нямаше съмнения, че именно той е лидер – поне на ниво публично възприятие. Дори най-големите му привърженици трудно могат да отрекат, че сега тези съмнения съществуват и са твърде основателни.
Борисов изтъква, че няма никакви щети за ГЕРБ, но това е по-скоро тичане пред вятъра. Признание, че има щети – и то големи.
Самият Борисов си каза в прав текст при едно от многото си изказвания в последните дни, че изпълнява, каквото каже Пеевски. Докато Пеевски само се съобразява с това, което каже Борисов – пак според думите на лидера на ГЕРБ.
Борисов и Пеевски, ПП-ДБ и Пеевски – открийте разликите
Отдавна е известно, но вече е безпощадно ясно – Бойко Борисов е в скута на Пеевски за много повече от „мазно турско кафе“. Този израз и досега се използва – незнайно защо – за да се илюстрират взаимоотношенията между „Продължаваме промяната – Демократична България“ и Пеевски по време на правителството на Николай Денков – т.нар. „сглобка“.
Тези отношения се изчерпваха с осигуряване на мозинство от 2/3 за промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Тези промени за пореден път в крайна сметка бяха бламирани, този път през Конституционния съд.
Но те бяха най-важното усилие, което направихме, за да влезем в Шенген. Пробивът за Шенген стана именно по времето на Денков и съвпадна по време с финализирането на тези промени на трето четене в парламента.
Този пробив е най-големият успех на България от влизането ни в НАТО и ЕС насам. А от ПП-ДБ имат най-големи заслуги – и като управляващи преди, и като опозиция сега – за влизането ни и в еврозоната, другия голям успех от последните години.
Шенген и еврозоната не се случиха в трите управления на Борисов. Случиха се след тях, когато демократичната общност стана политически фактор, какъвто преди това не беше.
Душманите на демократичната общност винаги са били много – много повече от самата общност – и винаги ще говорят всякакви приказки. Но фактите също би трябвало да имат значение.
Представители на ГЕРБ и досега се подиграват и дори обиждат ПП-ДБ за промените в Конституцията. Само че всички европейски институции не пропускат повод да отбележат, че опраскването на тези промени от Конституционния съд е било грешка.
Нищо ново – ГЕРБ винаги са били „граждани за европейско развите“ само що се отнася до усвояването на европейските пари. Но не и когато става дума за въвеждане на европейските правила в милата ни родина.
„Мазно турско кафе в скута на Пеевски“ бе компромисът, който от ПП-ДБ направиха, за да бъде променена Конституцията и да влезе България в Шенген, а оттам и в еврозоната. Този компромис доведе до успехи за страната ни и по-важното – той бе много по-малък от това, което виждаме сега.
Настоящото управление вече избра регулатори – заедно с Пеевски, по неговия тертип и до голяма степен с посочени от него хора. Навремето ПП-ДБ отказаха да направят това и точно заради този им категоричен отказ се провали ротацията.
Настоящото правителство зависи пряко от гласовете на Пеевски в парламента. Правителството на Денков не зависеше пряко от Пеевски, защото в онова управляващо мнозинство ПП-ДБ и ГЕРБ имаха заедно над 130 депутати.
Настоящото управление трябва да приеме бюджет, с който да влезем в еврозоната. Това е може би единственото смислено обяснение за продължаването на неговото съществуване.
Само че, както се очертава, бюджетът за догодина няма да покрива критериите на същата тази еврозона. Докато бюджетите на „сглобката“ покриваха тези критерии – благодарение на тях ние влязохме в еврозоната
Да спрем да гледаме телевизия
Вярно е, че по времето на Денков Пеевски успешно създаваше медийно впечатление, че той управлява държавата. А интелигентният и добре възпитан Денков трудно удържаше поривите на корпулентно дебелашко невъзпитание срещу себе си.
Пеевски успяваше да създаде измамното впечатление и с любезното съдействие на повечето медии – най-вече националните телевизии. Те отдавна разпространяват безкритично корпулентните опорки – като тази за „мазното турско кафе“, например.
Към момента реално премиерът е Пеевски, но националните телевизии гледат да не наблягат много на този факт. Докато при Денков Пеевски реално не управляваше държавата, но според отразяването в националните телевизии именно той беше управникът.
Преди няколко дни например Пеевски рано сутринта заяви, че няма да има избори. По обяд Борисов също каза, че няма да има избори.
Според новините на БНТ в същия ден вечерта обаче Пеевски бе потвърдил казаното от Борисов, че няма да има избори. Макар да бе точно обратното, дори чисто хронологически – Борисов беше ехото на Пеевски.
Явно, за да се оправи България, първото, което трябва да се случи, е българският народ да спре да гледа националните телевизии. Най-вече техните новини и публицистични предавания.
Негласуването е шекер в „мазното турско кафе“ на Пеевски
Угасването на телевизорите би било първата стъпка към това да спрем да пием „мазно турско кафе в скута на Пеевски“, защото точно това правим към момента всички ние вкупом – волно или неволно.
Втората стъпка ще е на следващите избори да излезем масово и да гласуваме против Пеевски и против партиите, които са в неговия скут за много повече от „мазно турско кафе“.
Негласуването не е опция. То е шекерът, с който Пеевски си подслажда неговото собствено мазно турско кафе… Което си пие сладко-сладко на държавната софра вече повече от десетилетие.
Любен Обретенов