САЩ удариха със санкции големите руски петролни компании и обвиниха руснаците в липса на ангажимент за прекратяване на войната в Украйна, докато Москва провеждаше мащабни ядрени учения.
Новите санкции бяха обявени само един ден след като се разбра, че плановете за среща на върха между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин са провалени. Тръмп заяви пред репортери, че е отменил срещата, защото „е почувствал, че просто не е правилно за него“ да я провежда.
Министерството на финансите на САЩ заяви, че двете най-големи петролни компании в Русия, „Роснефт“ и „Лукойл“, са били взети на прицел в опит да се навреди на способността на Москва да финансира военната си машина.
Този ход бележи рязък обрат за Белия дом, който лавираше между натиск върху Москва и възприемането на по-примирителен подход, насочен към осигуряването на мир в Украйна. Само миналата седмица Тръмп изглеждаше готов да се въздържи от нови действия, насочени срещу Москва.
„Сега е моментът да спрем убийствата и за незабавно прекратяване на огъня“, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент. Цените на петрола се повишиха с повече от 2 долара за барел.
В продължение на месеци Тръмп се противопоставяше на натиска от страна на американските законодатели да наложи енергийни санкции, надявайки се, че Путин ще се съгласи да сложи край на сраженията. Сега той каза, че е дошло времето за това.
“Почувствах, че е време (за санкции). Чакахме дълго“, каза Тръмп в отговор на журналистически връпрос. Той призовава Москва да се съгласи на „незабавно прекратяване на огъня“.
Тръмп заяви, че все още не е готов да предостави на Украйна ракети „Томахоук“ с голям обсег, които Киев е поискал. Говорейки пред репортери по време на срещата си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, Тръмп каза, че на украинците ще им отнеме поне шест месеца, за да се научат как да ги използват.
Преди среща следващата седмица с китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея, Тръмп каза, че би искал да види Си да използва влиянието си върху Путин, за да спре боевете.
Тръмп не иска „пропиляна среща“ с Путин
Русия и Украйна се удариха взаимно с тежки нощни ракетни атаки, докато подновена несигурност обгърна мирните усилия, водени от САЩ.
След месеци на застой в дипломацията, Путин и Тръмп разговаряха миналата седмица и неочаквано обявиха, че скоро ще проведат среща на върха в Унгария.
Но след телефонен разговор в понеделник между топ дипломатите на двете страни, Белият дом заяви на следващия ден, че Тръмп няма планове да се срещне с Путин „в непосредствено бъдеще“. Тръмп каза, че не иска да има пропиляна среща. Това е нещо, което Кремъл също заяви, че Путин иска да избегне.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който заминаваше от Вашингтон за Близкия изток в сряда, каза пред репортери, че САЩ все още биха искали да се срещнат с Русия.
Руски официални лица заявиха, че подготовката за срещата на върха продължава. „Датите все още не са определени, но преди това е необходима задълбочена подготовка, а това отнема време“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери.
Забавянето на срещата на върха дойде, след като Русия повтори пред САЩ предишните си условия за постигане на мирно споразумение, включително Украйна да отстъпи контрола над целия югоизточен регион Донбас, заявиха три източника пред „Ройтерс“.
Това се равнява на отхвърляне на изявлението на Тръмп от миналата седмица, че двете страни трябва да спрат на сегашните фронтови линии.
Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков беше цитиран от държавната информационна агенция РИА, че не може да потвърди, че Москва е предала позицията си, както е съобщено от „Ройтерс“.
Русия демонстрира ядрена мощ
По същото време Кремъл разпространи видеоклип, показващ генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб, който докладва на Путин за ядрените си учения. Русия заяви, че е изстреляла ракети от наземни установки, подводници и самолети, включително междуконтинентални балистични оръжия, способни да поразят САЩ, предава Ройтерс.
Министерството на отбраната на Русия заяви, че нейните стратегически бомбардировачи за далечни разстояния Ту-22М3 са прелетели над Балтийско море, ескортирани на различни етапи от изтребители от чужди – вероятно НАТО – държави.
В ключови моменти от войната в Украйна Путин използвал ядрената карта като предупреждение към Киев и неговите западни съюзници. НАТО също провежда учения за ядрено възпиране този месец.
Нов пакет санкции от ЕС и изтребители Gripen за Украйна
Държавите от Европейския съюз също одобриха 19-ти пакет санкции срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна, който включва забрана за внос на руски втечнен природен газ, съобщи в сряда датското ротационно председателство на ЕС.
„Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че САЩ са отменили ограничението за използване от Украйна на някои далекобойни ракети, предоставени от западни съюзници, което би позволило на Украйна да увеличи атаките срещу цели в Русия. В публикация в социалните медии Тръмп отрече това.
В сряда Швеция заяви, че е подписала писмо за намерение за износ на изтребители Gripen за Украйна, тъй като европейските правителства действат за увеличаване на отбраната на Киев.
Украински пилоти са били в Швеция, за да тестват Gripen – здрав и сравнително евтин вариант в сравнение със самолети като американския F-35. Киев цели да получи и да започне да използва „Грипен“ през следващата година и очаква да придобие поне 100 машини, заяви президентът Володимир Зеленски по време на посещение в шведския отбранителен производител Saab.
През първите девет месеца на втория си мандат Тръмп настоява за край на конфликта, най-смъртоносния в Европа след Втората световна война. Понякога рязко критичен към Зеленски, той също е изразявал разочарование от Путин.
Европейските акции в отбранителния сектор се повишиха след забавянето на срещата на върха Путин-Тръмп. Повечето европейски правителства категорично подкрепят Киев и обещаха да увеличат военните разходи, за да помогнат на Украйна да посрещне нуждите си в отбраната.
Лидерите на Европейския съюз трябва да обсъдят в четвъртък предложение за използване на замразени руски активи за отпускане на заем от 163 милиарда долара на Украйна. Москва твърди, че схемата представлява кражба и обеща да отвърне с ответни мерки.