Конституционният съд (КС) образува дело по искане на депутатите от „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, които поставят под съмнение валидността на избора на правителството, оглавявано от Росен Желязков. Делото е под номер 12/2025 г., а за докладчик е определена съдия Десислава Атанасова, пише Lex.
Искането идва след решението на КС от юни 2025 г., с което 16 народни представители бяха обявени за незаконно избрани. Осем от тях са гласували „за“ правителството на 16 януари 2025 г., когато кабинетът бе одобрен със 125 гласа „за“ и 114 „против“. Според вносителите, при изключване на гласовете на тези осем депутати, мнозинството не е било налице и изборът на Министерски съвет е противоконституционен.
Депутатите настояват, че актове като избор на премиер и правителство изискват строго спазване на конституционно определените мнозинства и че гласове, дадени от незаконно избрани лица, не могат да легитимират такива решения. Затова те искат КС да разтълкува дали подобни решения са валидни и дали трябва да се считат за невалидни от момента на приемането им, а не само занапред.
Оспорени и правилата за избор на Комисията за противодействие на корупцията
В отделно искане същите три формации атакуват в КС и законовите текстове, регламентиращи процедурата за избор на Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Според тях, участието на външна номинационна комисия, която оценява кандидатите, лишава народните представители от правото да формират собствено мнение и подменя ролята на парламента.
Номинационната комисия включва представители на съдебната власт, адвокатурата, омбудсмана, Сметната палата и Министерството на правосъдието. Вносителите твърдят, че това нарушава принципа на пряка демокрация, тъй като органи, които не са пряко избрани от народа, влияят върху решения, които следва да бъдат взети единствено от парламента.
Коментарът на „Господарите“
Ако някой търси дефиницията на думата „абсурд“, може спокойно да посочи това решение — Десислава Атанасова от ГЕРБ да бъде докладчик по дело, което поставя под въпрос валидността на правителството на Росен Желязков – също от ГЕРБ.
Трудно е да си представим как гражданите могат да повярват в безпристрастност, когато човек от партията, чиято власт се оспорва, ще докладва именно това дело в Конституционния съд. Във всяка нормална демокрация подобен казус би бил автоматично основание за отвод — не защото съдията непременно е пристрастен, а защото видимостта за безпристрастност е също толкова важна, колкото и самата безпристрастност.
Вместо да внушава доверие, подобен избор само подкопава доверието в институциите и затвърждава усещането, че в България дори върховната съдебна инстанция се оказва в плен на политическите зависимости.