Няма как един председател на най-голямата специална служба у нас – Държавна агенция „Национална сигурност“ – да се откаже доброволно от поста си 3 години преди края на мандата си.
Няма как да обясни, че едва на 54 години предпочита да се трудоустрои като шеф на Комисията по досиетата – пенсионерско място, което бе запазено за бившия конституционен съдия Константин Пенчев, който обаче изненадващо бе понижен до номинация за зам.-председател на Комисията, която освен това управляващите ще превърнат в нещо като архивен институт.
Тончев трябваше отдавна да си тръгне
Шефът на ДАНС ще мълчи, защото не само назначението му, но и оставката му не зависи от него. Не че от ПП-ДБ не му я искаха многократно и като управляващи, и като опозиция, и не че наистина нямаше сериозни основания Пламен Тончев да се раздели с поста си: и когато си позволи да раздава политически оценки на партии от парламентарната трибуна, и когато не пое отговорност за предотвратяването на машинния вот на последните местни избори, организирано от негов заместник и ЦИК, и когато не предприе действия срещу купувачи на гласове с конкретни имена и прякори, подадени му от граждански организации и партии преди последните парламентарни избори, и заради натиска срещу граждански организации по инициативата за Национална детска болница, и заради видимо неактивното противодействие на оглавяваната от него служба срещу руската агентура и хибридно влияние у нас.
ДАНС обслужва балансирано всички
Шефският пост в Агенцията винаги е бил изключително апетитен и ветровит. Създадена преди 17 години като спецслужба мастодонт, тя може да е ключов инструмент в битките между различни политически, бизнес и криминални интереси, както и за геополитическата стабилност или нестабилност на страната.
Информацията от Агенцията може да бъде разкривана, но и скривана или манипулирана, за да се оказва с нея влияние и натиск. Службата може да пребивава в периоди на еднолична бухалка (най-бруталният опит за това бе преди 12 години, когато Делян Пеевски я оглави едва за броени часове, след като назначението му отприщи голям обществен протест), до паритет и баланс между ключови властови сили.
„Нормалното“ състояние на ДАНС е да обслужва повече или по-малко всички ключови властови играчи, като служи за чадър над тях и за ръжен срещу противниците им.
Борисов-Пеевски надделяват над Радев
Когато обаче паритетът се наруши, шефът си заминава, без никой да го пита. Защото по идея той не е гласна, а съгласната буква начело на страховитата иначе абревиатура ДАНС. Сега Пламен Тончев си заминава, защото изглежда не е бил способен или вече не е било възможно да запази баланса между президента, който го издигна чрез служебните си правителства и назначи два пъти, и управляващият тандем Борисов-Пеевски.
Делян Пеевски отдавна прекрати кресчендото си срещу „Мистър Кеш“, но Бойко Борисов не се спира да говори за „Боташ“ и да репликира задочно държавния глава при всеки повод, включително този за повредения изтребител F-16.
Не е въпросът в това дали един партиен лидер основателно критикува президента, а кога избира да го прави и кога да си мълчи. Изглежда е дошло време ДАНС да бъде взета на по-къса каишка за изпълнение на определени вътрешно-политически задачи на тандема Борисов-Пеевски, както и да се отстрани президентът от този изключително мощен лост за властови контрол.
Особено ако Румен Радев най-накрая реши да слезе на политическия терен преди да му изтече мандатът, без ДАНС зад гърба си или с ДАНС срещу своите съратници, той може да се препъне.
Ходът с обезглавяването на ДАНС може дори да цели Радев да бъде отказан да прави партийна кариера.
Изгодата от временния председател
Службата ще се управлява временно от някой от двамата заместници на Тончев, единият от които е особено близък до тандема Борисов-Пеевски. Нов титуляр на Агенцията може да има по предложение на Министерския съвет, но само след одобрението и на президента.
След хода с Тончев не може да се очаква, че Радев ще приеме кандидат, който да легитимира нарушения в негова вреда властови баланс. Така службата може да остане достатъчно дълго с временен председател начело, което е особено изгодно за Борисов-Пеевски, ако се окаже, че отново ще има предсрочни парламентарни избори.
От това положение обаче допълнително се уронва престижът на Агенцията, която, както и външното разузнаване, страда от недостиг на кадри, особено на високо квалифицирани специалисти.
Когато е под сянката на тежки съмнения дали обслужва предимно частни интереси, главен мотив за постъпване в ДАНС ще са повишените заплати, а не служба в името на законността и националния интерес.
Веселин Стойнев, Дойче веле