Депутатът от ГЕРБ Росица Кирова е собственик на близо 10 000 декара бивши държавни пасища в Осоговската планина, за които сега планира изграждане на ветрогенераторен парк. Това разкри в свое разследване сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg. Фирмата „Венти Груп“ ЕООД, чийто собственик е Кирова, внесе в началото на 2025 година заявление в община Кюстендил за изменение на Общия устройствен план (ОУП) с цел изграждане на ветрогенератори.
Предложението за изменение на ОУП трябва да бъде разгледано на 30 април 2025 година от Общинския съвет в Кюстендил, където съветниците от ГЕРБ имат мнозинство. Според информация, публикувана от BIRD.bg и споделена публично от екоактивиста и бивш зам.-министър на екологията Тома Белев във Facebook, Кирова е придобила тези държавни пасища в Осогово при цена до 100 лева на декар от търгове за продажба на държавни земеделски земи, обявени по времето на първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов и министър на земеделието Мирослав Найденов.
Земите, придобити от фирмата на Кирова, възлизат общо на 9975 декара, като са били закупени с поименни компенсаторни бонове (ПКБ). Според документи, цитирани в разследването на BIRD.bg, имотите са били закупени на стойност около 100 ПКБ на декар, като по време на търга през 2012 година борсовата стойност на един ПКБ е била около 60 стотинки. Това означава, че реалната цена на придобиването е била между 30 и 60 лева на декар, или между 3 и 6 стотинки на квадратен метър земя.
Законови промени, облагодетелстващи собствениците на ВЕИ проекти
Интересен факт е че през 2023 година депутати от ГЕРБ, сред които и самата Росица Кирова, са внесли предложение за изменение на Закона за устройство на територията, с което се позволява изменение на общите устройствени планове на общините, ако има заявление за строеж на ВЕИ. Това предложение е било прието на второ четене с гласовете на ГЕРБ в края на 2023 година.
Общият устройствен план на община Кюстендил, приет през 2016 година, не предвижда ВЕИ проекти върху тези пасища. С одобрението на промяната в закона обаче се отваря възможност на инвеститорите да поискат изменение на плана специално за своите проекти.
Според информация, инвеститорът със съдействието на кмета на общината се опитва да заобиколи задължителната процедура по екологична оценка на изменението на ОУП. Вместо първо да се направи екологична оценка на изменението на ОУП и след това да се извърши оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на самия проект, се иска съвместяване на двете процедури.