Проверката в газовия доставчик е пълна с противоречиви констатации и препоръки
Министерството на вътрешните работи извършва проверка на всички факти около дейността на държавния газов доставчик „Булгаргаз“ и очаквам в следващите дни да има обвинение срещу освободения директор на дружеството Николай Павлов. Това съобщи премиерът Кирил Петков на пресконференция в понеделник при представянето на параметрите на проектобюджета за 2022 г. и мерките срещу високите енергийни цени.
Изявлението му идва след уволнението късно в петък на Павлов и останалите четирима от борда на „Булгаргаз“ и избирането на нови членове. Тяхното вписване обаче явно ще се забави, тъй като Павлов и отстранените му колеги смятат да обжалват решението на „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ). „Решението ни е принципно, защото е нарушен Законът за публичните предприятия, ние не сме наясно с визията на новите управляващи“, коментира Павлов пред Mediapool.
Петков явно очаква Павлов да се сдобие и с обвинение, защото според премиера „граничи не само с нахалство,но и със саботаж “ да се откажеш от по-евтини количества газ с оправданието, че не е готова газовата връзка с Гърция, а на 1 януари газът да поскъпне с 30 процента и вината за това да се прехвърля на правителство, което е едва на месец.
„От моя гледна точка са взети безумни решения, по безумен начин с резултат, че всички потребители трябва да плащат по-високи цени. А опозицията, вместо да влезе в детайли, през общи политически приказки се опитва да прехвърли отговорност на чисто новото правителство, което се опитва да реши всички тези проблеми“, възмути се премиерът.
„Когато сме се отказали с договор и с анекс от евтини количества с оправданието, че нямаме работеща връзка с Гърция, а в същото време получаваме от нашите доставчици нотификация, че няма проблем да се внася от Неа Месемврия, която е само на 200 км, когато имате предвид цялото трасе това, е очевадна грешка или целенасочен грешен избор на доставчик“, каза още той, без да е много ясно какво има предвид при положение, че в момента точно Неа Месемврия е предоговорената точка за внос на азерския газ вместо Комотини, която още не е готова.
„Разликата в цените е толкова огромна, че да се откажем от много по-евтини количества, само защото имаме някакво оправдание, а то да се окаже, че е невалидно – това е директна щета към Булгаргаз и към потребителите“, продължи министър-председателят и повтори, че очаква скоро обвинения и обяснения от службите относно азерския газ. Той дори излази надежда, ако се се стигне до съд, да станат ясни и подробности по договора за азерския газ, който всъщност е търговска тайна.
Ръководството на „Булгаргаз“ е проверявано и от ДАНС, включително защо не доставя в пълен обем договорените 1 млрд. куб. м азерски газ, който е на по-ниска цена. Бившите шефове на държавното дружество видяха в проверката възможност да излезе наяве истината за тези доставки, за които то твърди, че не може да внася изцяло, защото азерският доставчик не е съгласен, докато правителството смята, че може да се осигурят целите количества, макар и не през интерконтекора с Гърция, а през временната точка на доставка.
Кабинетът се опитва да договори пълния обем азерски газ, но енергийният министър Александър Николов призна наскоро, че някои от акционерите в находището „Шах Дениз ІІ“, откъдето се добиват тези количества, са против.
„Радвам се, че нито един ден не чакахме“, каза премиерът по повод отстраняването на борда на „Булгаргаз“.
Край на решенията срещу националната сигурност
„Много ясно трябва да се каже, че уволнението на управлението на „Булгаргаз“ е функция на факта, че ние вярваме, че хората там не са си изпълнили задачата по правилния начин. Трябва ясно да се каже, че част от техните решения – особено по отношение на това какъв процент от купуването на газ да идва от „Газпром“ и какъв да идва от азерския газ, са предопределили голяма част от скока в цените. Колкото и студиа да бъдат обиколени, фактите говорят – избран е бил скъпият доставчик, вместо да се оптимизират възможностите и да се вземе от евтиния“, посочи Кирил Петков.
„Ако някой си мисли, че ще взема грешни решения срещу националната сигурност и едновременно с това да ощетява потребителите, това време свърши“, увери той.
Министърът на енергетиката Александър Николов пък посочи, че „Булгаргаз“ е показвал ясно нежелание да следва политиката на енергийния регулатор за регулиран и свободен пазар, въпреки че има такава възможност текущо, „което е меко казано странно на фона на изключително тежката ценова криза в сектора“.
„Цените, които „Булгаргаз“ е предлагал и КЕВР одобрявал, са публични на сайта на КЕВР и можете много лесно да сравните какви са цените преди една година и през януари 2022 г.“, каза още той и припомни, че тогава газът е струвал 27 лв./МВтч. Тогава обаче още не беше започнало съживяването на икономиката и показването на цените на газа на европейските борси, към които е вързана цената по договора с „Газпром“.
Според министъра обаче, „без да навлизате в детайли за променливите на международните пазари за същия период, можете да прецените дали всички ресурси, с които държавата ни разполага, са отишли в полза на гражданите или не“. „Сметката не е много трудна и всеки може да си извади извода дали всеки потребител на топлоенергия трябва да плаща за формат на нежелание или некомпетентност“, според него.
Аргументът на БЕХ за уволнението на стрия борд е доклад с резултатите от проверката на „Булгаргаз“ за 2019, 2020 и 2021 г. Констатациите са, че ръководството е извършило редица нарушения.
Отстранените оспорват констатациите на проверката и публикуваха доклада, включително своите възражения, на сайта на дружеството.
Проверката на назначената от шефа на БЕХ Иван Андреев работна група е обхванала продажбите на „Булгаргаз“ през 2019.2020 и 2021 г. на газовите борси и как дружеството е решавало къде да продава; сделките по свободно договорени цени извън търговските платформи; откъде е купувало дружеството и на кого е продавало; колко газ е нагнетявало в хранилището в Чирен и черпило оттам.
Възможни ли са пълните азерски доставки?
Значителна част от доклада е посветена на азерските доставки и дали е възможно те да бъдат осигурени в пълен обем, а не само около една трета, както това стана миналата година, която бе и първата от изпълнението на договора.
Голяма част от информацията в доклада е строго техническа и базирана на договора, който пък не е публично достояние. На пръв поглед проверката потвърждава тезата на освободените шефове на „Булгаргаз“, че няма как да претендират за вноса на пълните обеми газ, тъй като е договорено те да се доставят през интерконкетора с Гърция, който не е готов. „Дяволът“ е в детайлите около входните точки, договорени от правителството на ГЕРБ.
Становище на правни консултанти на БЕХ по английското право е било категорично, че не може да бъде тълкувана точка на доставки на азерския газ на Неа Месемврия, откъдето в момента става това с анекс по договора. „Становището показва, че само Комотини е точка на доставка по договора и че всяка друга точка и обеми газ следва да се договорят с азерския доставчик допълнително, а не са негов ангажимент по оригиналния договор“, пише в доклада.
„По изложените в становището причини и точка на доставка на българо-турската граница не се счита за точка на доставка по договора. Такава е обект на ново договаряне и не може да се реализира без съгласието на … (консорциума „Шах Дениз ІІ“ – б.а), чиито акционери са акционери в Трансанадолския и Трансадриатическия газопроводи, каквото до момента не е получено“, се посочва в анализа на БЕХ, което също потвърждава твърденията на Павлов.
В анализа е отбелязано също, че газопреносният оператор „Булгартрансгаз“ потвърждава две точки за пренос на границата между Турция и България, но едната от тях е „Турски поток“ , който няма връзка с турската система.
„Булгаргаз“ е пояснил, че операторите на българската и турската мрежа не предлагат капацитетни продукти за пренос от Турция в посока България, което прави невъзможна доставката през територията на Турция и от техническа страна. „Това може да бъде проверено на интернет страниците на операторите, което означава, че газът, към днешна дата, не може да мине през точка Странджа/Малкочлар (връзката с турската газова мрежа извън тази с „Турски поток – б.а.). В допълнение следва да се отбележи, че Турция не е в Европейския съюз и процедурите за получаване на необходимите лицензи от Булгаргаз за ползване на мрежата не са ясно регламентирани“, твърди уволненото ръководство на газовия доставчик.
И все пак да проверим
От БЕХ обаче препоръчват още веднъж да се провери с турската страна възможността за пренос през Турция до входните точки на „Булгартрансгаз“ и условията за него и получаването на съгласие за такъв пренос – физически или виртуален.
БЕХ обаче също признава, че от първостепенно значение е доставчикът да се съгласи да доставя на точка, различна от договорената, а такова съгласие до момента не е получено. „В този смисъл наличието или не на техническа възможност за пренос през Турция е второстепенен въпрос и не може да създаде задължение на азерската страна да доставя“, пише в доклада.
Бившите шефове на „Булгаргаз“ обясняват още, че всички анекси по договора за азерския газ са били одобрявани и от Министерството на енергетиката и Министерския съвет като част от пакет споразумения.
За кого да е най-евтиният газ?
Относно продажбата на регулирания пазар инспекцията констатира, че няма нарушения и са следвани нормативните документи за ценообразуването, което по същество противоречи на думите на енергийния министър, че дружеството е можело да предложи по-ниски цени на пазара. Отбелязва се обаче, че понякога цената на запасния газ е била по-висока от тази, която в конкретния месец се е прилагала по договора за доставка с „Газпром Експорт“. Например през януари-март 2020 г. добитите от „Чирен“ количества газ са били двойно по-скъпи от руския газ в онзи момент. Затова, според БЕХ, трябва да има механизъм, който да гарантира, че в цената винаги първо ще влизат най-евтините доставки в съответния месец. Старата управа на държавното дружество обяснява, че се прави преоценка на газовите запаси два пъти годишно и затова се получават тези разлики.
Отстраненото ръководство също така отбелязва, че индустрията трябва да продължи да се ползва от регулираната цена на газа, която се използва не само за бита, но и за промишлеността, както и според наредбата за цените на природния газ.
Енергийният министър неведнъж в последните дни коментира, че трябва да се отделят функциите на „Булгаргаз“ като доставчик на бита и като търговец на свободния пазар, което бе разчетено от бизнеса като опит на предприятията да се предлага най-скъпият газ от доставките, за да може политически да се задължа ръстът на цените за домакинствата.
Въпросителните за запасите и газовите борси остават
Проверката установява и разминаване в данните за заявените и реално добити количества от Чирен през периода януари-март 2019 г. и в средната цена на изтеглените от запасите обеми газ в този период спрямо посочената средна цена за периода 2019-2021 г. Уволнените обясняват това с определянето на цените на газа на три месеца до март 2020 г., когато бе променен договорът с „Газпром“, така че ценообразуването да се върже с европейските газови борси. Именно от март 2020 цената започна да се определя месец за месец.
Критиките към дружеството са, че не е ясно на какъв принцип решава как да разпределя непродадените в първия за годината търг на газовия хъб „Балкан“ по програмата за освобождаване на газ за съответната година – как формира продуктите и обемите. Отговорът е, че се спазват законовите изисквания, графикът на хъба за провеждане на търговете и съобразно дългосрочните договори на „Булгаргаз“ с промишлените предприятия у нас.
Проверката потвърждава обявяваното от Николай Павлов, че на държавната газова борса е продал повече количества газ, отколкото на частната. Въпреки това частната „Българска енергийна търговска платформа“ е предпочитана заради това, че до 24 часа се плащат сделките, докато при газов хъб „Балкан“ това отнема пет дни, а и таксите на частника са по-изгодни.
В доклада се признава, че „Булгаргаз“ е постигнал добри печалби при продажба на виртуална търговска точка, но отбелязва, че не е ясно кои доставки към кой пазарен сегмент се насочват и затова не може да се оцени точно как е направено ценообразуването. Затова БЕХ предлага да се разработи политика за ценообразуване за нуждите на свободния пазар.
Какво да го правим столичното парно?
Интересна е констатацията и относно дълговете на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“, което в годините са поемани от „Българския енергиен холдинг“ чрез цесии и вече са около милиард лева. „Булгаргаз“ следва да предприеме всички възможни мерки за събираемост на вземанията си, без да разчита на цедиране на вземания към БЕХ“, пише в доклада на работната група.
Всъщност в последните три години „Булгаргаз“ на три пъти завежда съдебни дела срещу столичната топлофикация и дори искаше да спре газовите доставки за дружеството, но правителството на ГЕРБ, а и всяко друго на негово място, не можеше да си позволи да остави на студено през януари клиентите на софийското парно. Отделно от това електрозапределителната мрежа на столицата не би могла да понесе допълнителни 1000 МВ натоварване при преминаване на отопление с ток.
Освен това спирането на подаването на газ към „Топлофикация София“ би означавало да се засегнати и столичният автотранспорт, софийското летище, Ръководство на въздушното движение и метанстанции, които захранват с компресиран природен газ болници и училища, твърдят от махнатия бард на „Булгаргаз“.