Започва процедура по уволнението му от университета
Бившият кандидат за вицепремиер и вътрешен министър в проектокабинета на „Има такъв народ“ Петър Илиев е плагиатствал в своята книга „Компетенцията на Народното събрание“ от дисертацията „Парламентарен контрол“ на доц.Наталия Киселова, негов колега от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Въз основа на резултатите от проверката Етичната комисия (на СУ) излезе със становище, че в книгата на д-р Петър Илиев „Компетенцията на Народното събрание“ е налице плагиатство, при което значителни части от чуждо произведение – дисертацията „Парламентарен контрол“ на Наталия Киселова, е използвано и представено за авторски труд, без дисертацията да е цитирана като източник“, се казва в съобщението на университета.
Петър Илиев остави незабравим спомен с първата си публична изява в началото на август, когато се опита да даде отпор на всички критики срещу номинацията му за правителствения пост. Той избухна в невъздържан гняв и агресия, с което окончателно сложи кръст на преспективата за подкрепа на предложения от ИТН кабинет.
„През последните седмици лайтмотивът на всички жълто-кафяви медии е, че Петър Илиев трябва да бъде унищожен. Не, той няма да бъде унищожен. Той произлиза от героичен род. Знам си пътя и го продължавам напред“, каза Илиев тогава пред Нова ТВ, говорейки за себе си в трето лице.
В същото участие Илиев на няколко пъти повтори, че не е адвокат от Пловдив, а е роден и отрасъл на „пъпа на София“. Той специално натърти, че е „от СОФИЯ“. „Кален съм в битки, имам много рани и белези. Това, в комбинация с характера ми, очевидно създава голям проблем“, каза Илиев. На въпрос добър характер ли има, отговори: „Ами питайте баба ми, питайте майка ми, може би те ще ви кажат дали имам добър характер“.
Според Правилника на СУ плагиатството е основание за уволнението на Илиев като преподавател от университета. Това решение се взема от Факултетният съвет по препоръка на комисия от специалисти в съответната област, която да изготви мотивирано становище.
„Тъй като заключението на Етичната комисия показва наличие на данни за плагиатство, ректорът на Софийския университет отправи обосновано искане до Факултетния съвет на Юридическия факултет за започване на процедурата (по освобождаване)“, допълва съобщението на СУ.
За плагиатството на преподавателя в СУ се разбра за първи път от фейсбук групата „Правна лудост“.
Стратегията на Петър Илиев
Проверката на Етината комисия срещу Петър Илиев се основава на неговата книга от 2015 г. издадена в обем 697 страници. През август т.г. обаче книгата се появи с нов обем от 618 страници. Видно от решението на Етичната комисия, цялата битка на Петър Илиев е била да докаже, че единственият валиден вариант на книгата му е този с по-малкия обем.
На 2 септември Петър Илиев изпраща своето становище до ректора на СУ и до Етичната комисия. В него той твърди, че проверката трябва да бъде извършена с оглед единствено върху „меродавния текст“ в книгата „Компетенцията на Народното събрание“, която е издадена от издателство „Нова звезда“ през 2015 г. и се състои 618 страници
Той казва, че никога не е чел и не се е запознавал с посочените в сигналите срещу него трудове на доц. Наталия Киселова. Книгата на Илиев е депозирана за първи път в Народната библиотека през август тази година в съкратения екземпляр.
Проблемът на избраната от Илиев защитна стратегия е, че твърде много хора вече притежават оригиналното издание от 2015 г., което е със 79 страници по-голямо и съдържа преписаните от страници от книгата на до. Киселова.
Националния институт на правосъдието предоставя на СУ своя екземпляр с обем 698 страници, който е закупен през декември 2015 година. НИП пази фактура и касова бележка с тази дата.
Екземпляр е предоставен и от ръководството на Нов български университет, който също пази фактура и касова бележка от 27 август 2015 година.
Старият обем на книгата не може да бъде изтрит от Google и електронните книжарници, в които тя е била продавана. Навсякъде обемът е 697 страници.
Така Етичната комисия има всички основания да приеме, че през 2015 година книгата е отпечатана на 697 страници. Заключението не подлежи на тълкуване.
„Използвани са характерни за плагиатството техники: буквално заимстване на чужд текст без позоваване на автора му; заимстване на чужд текст с внасяне в него на някои промени, които не променят смисъла му, отново без цитиране на неговия автор; комбиниране на различни пасажи от чужд текст в общо изложение, без да се посочва откъде са взети и кой е авторът им“, се казва в съобщението.
В него се допълва: „Плагиатството е вид измама, поради което е смятано за тежко нарушение на научноизследователската етика, недопустимо като деяние и поведение на член на академичната общност“.
Етичната комисия на СУ специално отбелязва, че представянето на книгата в преработен съкратен вариант от 618 страници, необозначен като второ издание, е опит за възпрепятстване на започналата на проверка, което „само по себе си е нарушение и е несъвместимо с академичната честност и почтеност“.